Банска художествена школа

Монументалната живопис на Банската художествена школа от последните десетилетия на XIX в. е пример за фолклоризация на религиозното изкуство. След смъртта на Д. Молеров нейното равнище спада силно - стенописите на Михалко Голев, Димитър Сирлещов, Иван Костов Терзиев и др. нямат стабилни иконографски опори и могат да се възприемат като на въображението, преодоляло окончателно страха пред канонизирания пластичен порядък. Те са по-непретенциозни, а в известен смисъл и по-наивно назидателен. Акцентува се върху сцените с най-сложни и мистични и морални планове и с най-разбираеми битови детайли. Те се пристрастяват към сцените от Апокалипсиса, към демонологията, в която се пречупват мъдростите от така нар. творчеството, към народната астрология, която отразява размислите за времето и смъртта. Банската художествена школа продължава просветителските и нравствено-патриотичните традиции на българското възрожденско изкуство още няколко десетилетия след 1878 в условията на чуждестранен гнет, на социално и духовно подтисничество (до 1912). Не случайно през този период представителите им отделят голямо внимание на образите на Кирил и Методий. За разлика от другите художествени школи на епохата тя съществува най-продължително като типично възрожденско явление. Затова и след 1878 школата развива собствените си тенденции и стилово пластични инотации, което очертава устойчивата линия на школата. С повтарящите се типове, орнаменти и тематично-живописни ударения на творчеството на по-късните зографи е конкретен израз на желанието им да се причислят към школата. Те не си позволяват просто да експлоатират старата й слава, а искат да докажат, че принадлежат към нея, че я уважават и доразвиват. В края на XIX и началото на XX в. в постницата "Св. Лука" в рилския манастир, в църквите "Св. Св. Петър и Павел" в Добринище и "Успение Богородично" в Банско все още се чувства влиянието на дръзновените почини на Тома Вишанов в живота на школата.