Municipality History Sports & tourism Culture & heritage Events Places to visit

Вапцаров живее и днес
Диана Георгиева, Светла Барякова, 07.12.2004
Музеен комплекс - Банско

Десетилетия наред българският народ живее с поезията на Никола Вапцаров. Всяко поколение открива свои истини в неговите накъсани, задъхани стихове. Поезия приемана, преосмисляна, оспорвана, но винаги вълнуваща. Поезия млада, вечна и непрекъснато актуална. Поезия, която не бе захвърлена само върху пожълтелите прашни архиви на литературата. Един творец остана завинаги на тридесет и две, намерил място в сърцата на хората от всяка възраст, отправили поглед към по-добро бъдеще, към мечтите си. Къде се крие тайната на неговата вечна младост? Къде е живецът, който ни кара постоянно да се връщаме към неговата поезия за да търсим отговорите на своите въпроси, да преоткриваме себе си в нея?

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения. Тихите стъпки не стигат далече, не оставят следи. Там, където са вървели тихи хора, няма пътеки. Дирята, очертана от Никола Вапцаров неизменно ще пръска искри и ще се откроява ярко върху фона на битието ни. Неговият живот горя в огъня на поезията и на любовта към хората без остатък, без мъртва пепел. Според думите на Георги Джагаров "Рядко се появяват такива мъжествени поети, готови да паднат като кървав печат върху всеки ред на своите стихове. Трябва да е много голямо и много необходимо на хората това, което си написал, за да можеш да се пожертваш за него, толкова голямо и толкова необходимо, че да го поставиш над себе си, над своя живот, в онова несъкрушимо пространство на духа, което не могат да унищожат нито жестоките изпитания на времето, нито вледеняващият дух на смъртта".

Вяра, надежда, любов – в тяхното триединство се крие смисълът на завета, оставен на нас "на бъдещите хора" от Никола Вапцаров. Свободата на избора да се противопоставиш, да продължиш напред, но не воден от омраза, а от всеобхватна любов, с вяра в смисъла на своя избор и с надежда за промяна към по-добро. Вяра, надежда, любов! И най-силното от всички – любовта. Любов неизмерима, голяма, всепоглъщаща. Любов, без която не биха могли да съществуват нито вярата, нито надеждата. Любов към родината, към живота, към прогреса, към човека. Тя прокарва мост между вечно живата памет за миналото и болезнената драма на настоящето. Тя е перспективата на човечеството, надеждата, че доброто ще промени света.

Ние сме хората от бъдещето, за което мечта поетът. Ние сме тези, които следва да направим равносметката между съществуващата реалност и неговите мечти. И ако у нас е останало поне зрънце от непоколебимата вапцарова вяра, ако сме съхранили в себе си поне частица от неговата всеобхватна любов, то стиховете му ще са вечно живи и действени, а посланията му ще се предават от поколение на поколение завинаги.

"Това е песен" ...Да! Неповторимата му поезия, винаги разтърсваща и безкрайно човешка, вдъхновена от неговия необикновен, обречен на хората живот се лее като песен, прекосявайки границите на времето, за да достигне до нас и до тези, които ще дойдат след нас, пренасяйки необозримата широта на прозренията му. Защото песните не се превръщат в пепел, те имат начало, но нямат край – летят с крилете на птиците, долавяме ги в ехото на планинските върхове, в ромона на ручеите, съпътствуват и одухотворяват забързаното ни ежедневие.

И днес, толкова години след времето, в което Никола Вапцаров живя и твори, стиховете му продължават да вълнуват, непрекъснато преоткривани и пречистващи. Едно от най- големите признания за значимостта на неговата поезия е Международната почетна награда за мир, с която е удостоен посмъртно през 1952г. в Париж.

За него, Човека, поетът изпя най-хубавите си песни, дари го с най-съкровените си мисли, отдаде му живота си. И поколенията произнесоха своята единствено вярна, неоспоримо истинска присъда над обречената младост и вдъхновената поезия на Вапцаров. И тази присъда се нарича Признателност, всеобща Почит и Уважение, Преклонение, Обич и Вяра в правдивостта на неговите послания.

Творчеството на Никола Вапцаров отдавна е преминало границите на родината, вълнувайки със своите прости и всевечни истини хората по света. Той е най-превежданият български поет. Много са творците от различни краища на планетата, опознали силата на неговите стихове, почерпили вдъхновение и вяра от тях.

"Днес виждам как този снажен и непоколебим поет – борец на България е станал толкова голям, че не може да се задържи в географските граници на родината си. Той е навсякъде. Там, където има тирания, жестокост, несправедливост, глад и болести, Вапцаров се бори като лъв; където има мир, обич, приятелство и благоденствие, Вапцаров пее като птица." – пише за него Али Сардар Джафри от Индия.

"Той не е само поет на българския народ, но един от големите поети на нашата епоха, един от най-устремените нейни певци." – възкликва Георге Дину от Румъния.

"Аз поне не познавам друга поезия, която да излъчва такава силна топлота, човечност, близост и честност, поезия, която да е толкова убедителна в изискванията си за хуманна справедливост и мир, каквато е поезията на Вапцаров. И колко вяра в човека и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява тази поезия..." – думи на Арис Диктеос, Гърция

"Аз съм сигурна, че още дълго време подрастващите поколения ще черпят от неговата поезия духовна чистота, дълбок и действен хуманизъм и нравствена сила..." – споделя Жермен Ив Фарж от Франция.

Днес, в началото на ХХI век, изправени пред предизвикателствата, произтичащи от трудния и противоречив път към ново, по-справедливо общество, Вапцаров ни е необходим повече от всякога. Стиховете му уверено пресичат разстоянията на десетилетията, за да ни вдъхнат така необходимите вяра и надежда. Слял в едно живот и подвиг, дело и слово, поетът е винаги близък, винаги разбираем, винаги необходим, вечно жив в сърцата на хората, за които той не пожали талант, мечти и младост.

"Точно сега България има голяма нужда от нови хора, от хора като Вапцаров. Само онзи, който е успял да се докосне до душата на поета чрез стиховете му, може да го разбере. Той е жив и е тук!"

"Спи спокойно в земята българска, Поете, защото ще живееш вечно в народната памет с поезията си!"

"Вапцаров е един от най-великите български поети в епохата на новия век и винаги ще остане в душите и сърцата на всеки, който е истински българин!"

"Наистина думите са малко и са слаби да изразят чувствата при допира с всичко в музея на Вапцаров. Единственото, което мога да кажа е, че стиховете му разтърсват, проникват в цялото същество и показват света по друг, прекрасен, величествен начин! Мигът, в който споменът проблясва с невероятна яснота остава завинаги в сърцето!"

из книгата за впечатления
в музея на Никола Вапцаров в Банско

...Тъй жадуваше той за живот!
Тази жажда куршумът отне му,
ала той не отне песента на човека:
тя политна в небето крилата
и оттам – затръби глашатай на победното бъдеще...

...О, песните твои!
И самият ти песен,
За човека най-хубава песен!
                                               Марк Гуракуки, Албания

Времето неумолимо ще реди години, десетилетия и столетия. Едни поколения ще сменят други, но всички те ще живеят с поезията на Вапцаров, ще я носят в себе си, ще черпят упование, надежда и оптимизъм от нея. Защото истинската признателност се крие не само в наричането на улици, площади и училища на неговото име, а в онзи паметник, който поетът сам си издигна в сърцата на хората чрез своите непреходни стихове. Защото човекът се превръща в истина, когато внесе в душата си песента и мъката на своите събратя. Защото времето е съдник, паметта е полъх, вярата е бъдник, а мечтата – полет!

Бърза навигация : начало | община | история | туризъм | езикови курсове | Салати | култура | събития | справочник

Copyright © 25-Dec-2007 The Municipality of Bansko. Site designed & maintained by Xenturia.com
Home