Municipality History Sports & tourism Culture & heritage Events Places to visit

Спомени за моя ученик

В центъра на Банско, на широк площад, има красив паметник: в позата на вдъхновен трибун стои Вапцаров. И сякаш чуваме от устата му огнените слова: "Животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден".

Неговият жив образ, неговата енергично стойка се набиват в очите на всеки минувач. Тая картина стои пред нашите очи вече много години и ние я гледаме и се гордеем с нея...

Като ученик в прогимназията му преподавах любимите за всеки негов връстник предмети: рисуване, пеене и гимнастика, по които той показа завиден успех. Приятно беше да се работи с него, тъй като всичко падаше у него на добра почва. Най много бях доволен от ученика си Вапцаров по музика. Покрай хубавото му пеене и лекото усвояване на теорията той взимаше активно участие в моя училищен китаро-мандолинен оркестър. Свиреше хубаво на мандолина. Народните песни бяха постоянният му репертоар. Предимство имаха руските. Нашият оркестър, който беше пораснал до 25 души, вземаше живо участие във всички забави, вечеринки, утра, чествания. Колю ми беше понякога и помощник – той водеше II мандолина. Добре си спомням, че свирехме Славенка мазурка, Красний сарафан, Баркарола из Хофмановите разкази, Китка народни песни, Туристически марш, Свищовско хоро, Норма от Белини и др. Насърчавани от него, другарите и другарките му не скъпяха времето си, редовно идваха на упражнения и настояваха по-често да се явяваме на сцената.

На чествуването на годишнината от Илинденското въстание изнесохме богата програма. Участие в подреждането й взе и Кольо. Той даваше дух и подтик на всички. Литературният материал подбирахме повече от любимите му поети: Яворов, Смирненски и др., и от руските: Пушкин, Лермонтов, Некрасов. На същата забава той излезе и пламенно издекламира "Опълченците на Шипка". И сега го виждам на сцената – сериозен, възбуден, ентусиазиран да гърми и цял да трепери:

"Три дена младите дружини как прохода бранят..."

Понеже и аз съм голям любител на хубавата патриотична поезия и сам страстен декламатор, не можах да се въздържа. Още несвършил "от урва на урва и от век на век", аз се втурнах, прегърнах го и го поздравих с огнена целувка.

Искам да се спра накратко и на друга една дейност на Кольо – театралната. Понеже в програмата на всяка вечеринка неминуемо имахме и някаква сцена или пиеса (съобразени с възрастта и способностите на младите артисти), на една такава забава изнесохме триактната пиеса "Изворът на мъдростта" от Д.Немиров. Това бе сложна работа, която доста ни измъчи. Тук имахме боляри, войводи, вождове, национални герои, предатели и всевъзможен друг персонаж.

Желаещи артисти имахме, но подходящо обзаведена сцена – не. И завеса нямахме, та се принудихме да си направим. В тая пиеса Вапцаров изпълни ролята на болярина Вениамин, и то много сполучливо. Веднъж на репетициите той на шега подметна, че още по-добре би играл Франц Моор от Шилеровите "Разбойници"...

Освен на сцената Кольо разви и друга една високо ценна обществена дейност: борба с алкохолизма.

Ние имахме въздържателно дружество, което развиваше завидна работа както в училище, така и вън от него. Най-предан на делото бе и тук пак Кольо, понеже навсякъде изпъкваше с интелект и силна воля. Той заемаше председателския пост. Като такъв отделяше много време, харчеше много сили и енергия и, естествено, жънеше и добри успехи. По негово настояване дружеството даваше специални въздържателни забави с добре подбрани програми, дето бяха застъпени много хубави въздържателни песни, сцени, монолози и др.

Понеже Никола много четеше, бързо се издигна между съучениците си и лесно можеше да развие тема на даден предмет- било литературен, било въздържателен. Особено със своите реферати – сочни и съдържателни – той бе много полезен. Създаваше интерес у слушателите си, като се стараеше да ги запознае с видни борци срещу алкохолната напаст, като прочутия Август Форел, д-р Нейчев и др.

Да не изпусна да спомена и друга добра страна в характера на поета: той бе голям любител на пиринските красоти. Не отсъстваше от излети – били те дружествени или училищни. Беше истински вдъхновен турист. Със свойствения си младежки жар грабваше раницата и устремено повеждаше веселата си дружинка към Пирин, който гордо вдигаше шеметните си върхове в небето. Още в предгорието той се обръщаше към групата: "Момчета и момичета, напред!". И младите туристи тръгваха след него с "Планино, Пирин планино".

Така из ден в ден Вапцаров израстваше в очите на другари и съученици, на учители и приятели като силна и обаятелна личност. И днес, спирайки много често поглед на внушителния му паметник, аз го виждам устремно летящ към нови хоризонти. Стъпил здраво върху пиедестала, той вдъхва вяра в победата на доброто.

Бърза навигация : начало | община | история | туризъм | торти | Dream Analysis | история | туризъм | култура | събития | справочник

Copyright © 25-Dec-2007 The Municipality of Bansko. Site designed & maintained by Xenturia
Home