Municipality History Sports & tourism Culture & heritage Events Places to visit
 

Зографският манастир и ктиторската дейност на Хаджи Вълчо

Хаджи Вълчо от Банско е ярък пример за един живот, безусловно подчинен на повелята на времето и висшето озарение за това, което са Духът и българщината. Брат на Паисий, той съумява да измъкне от прозата на живота си като богат търговец толкова сила, поезия и мъдрост, за да остави дълбока диря след себе си. В едно време, когато сме “забравени от Историята”, в жестока епоха, принудила българина да мисли най-вече за физическото си оцеляване, банскалията надскача грозните и безсъдържателни повели на робската ситуация, за да се самопостигне, също като брата си, като свободен човек и голям родолюбец. Дейността му на ктитор, всичко онова, което прави парите си и преди всичко с голямото си сърце за нашите манастири в Света гора, самата му човешка екзистенция на личност в едно безличностно време предизвикват вълнение и много размисли.

Хаджи Вълчо съчетава икономическата си мощ с щедро дарителство и същевременно разкрива ревностното си желание като българин да участвува в сложния процес на общия напредък. За да улесни разрастването на търговската дейност, а и за да облекчи керванджиите в трудното и уморително пренасяне на стоките, той построил със собствени средства голям хан за безплатно отсядане по пътя на памука при с. Дутлий в Серския район, наречен “Керван сарай”. Съобразителният банскалия изградил и няколко моста на труднопроходими места, както и чешми по пътя на керваните.

Представител на патриотичното търговско съсловие когато наближил “на попрището жизнено в средата”, дълбоко загрижен за опазване на православната вяра – упование на поробения български народ, хаджи Вълчо се отдал изцяло на грандиозни благотворителни дела в българските атонски манастири “Хилендар” и “Зограф”, тясно свързани с живота и дейността на великия му брат Паисий. Това дарителство може да се обясни най-вече с благочестието и дълбокото народностно чувство на благодетеля, но още и със здравата връзка между двата манастира и процъфтяващото икономически Банско.

През периода 1756 – 1757 г. той започва широко по мащабите си строителство в “Хилендар”, което се изразява в изграждане на разрушеното южно крило на манастира от основите до покрива, включващо три етажа и кула – камбанария. На мястото на стария полуразрушен параклис “Св.Стефан” е построен нов в чест на българския светец Иван Рилски, непосредствено до килията на Паисий.

Свидетелства за благодеянията на хаджи Вълчо са паметният дарствен надпис и ктиторски портрет в параклиса.

Прави впечатление, че в периода 1752-1764 г. родолюбивият българин непрекъснато сменя обекта на своето дарителство, като дава големи суми на “Зограф” само няколко месеца след като е започнал вече огромният строеж в “Хилендар” – доказателство за голямата му привързаност и към двата светогорски манастира.

Сравнен с “Хилендар”, Зографският манастир има много по-внушителен вид, прилича на малък средновековен град. Построен е както е възприето в Атон, върху яки каменни, великолепно иззидани стени, той е по-висок – пететажен, а на места и шестетажен. Щедростта на хаджи Вълчо към тази обител е несравнимо по-голяма. Както свидетелства паметен надпис върху мраморна плоча в нартекса на зографската църква “Св.Успение Богородично”, през 1758 г. той започва огромно строителство там. Много пътешественици, озовали се по това време в Света гора пишат впечатляващия и солиден градеж. За нас този манастир е светиня, стожер в историята на българския народ. Вероятно подобни са били помислите на родолюбивия банскалия, когато е взел решението да изгради цялото пететажно източно крило на манастира. Според паметните надписи и разказите на монасите то е било напълно рухнало, когато ктиторът се заема с неговото възстановяване. Строителната работа започва от приземната галерия с аркадите до покрива и включва пет етажа с монашеските килии, предхождани от дълги коридори с изглед към двора през живописни арки. Този архитектурен стил напомня Рилския манастир. Останалите жилищни крила са лишени от коридори и аркади и имат по-строг вид. Към източното крила са вместени няколко параклиса и кулата камбанария. Първоначално кулата била по-ниска, по-късно през втората половина на ХVІІв. е надстроена, и на нея бил монтиран часовников механизъм с четири циферблата, който работи и до днес. Неговото изработване е дело на известния самоук механик от Банско Тодор Хаджирадонов, направил и часовника на кулата в родния си град. В Атон източното крило остава известно под името “Банско махала”, или “Хадживълчова махала”. Мостът на пристанището на “Зограф” (Арсана), пътят до манастира, водопроводът, калдъръмът и пр. са дело на банскалии. Ктиторската дейност на хаджи Вълчо в тази обител продължава построяването на църквата “Св.Успение Богородично” през 1764 г. Тя не е впечатляваща по своите размери, но притежава художествена внушителност, както с архитектурата, така и със стенописите си,чиито достойнства са оценени отдавна.

Неуморен в своето желание да остави нещо след себе си, да внесе подобаващ дял в утвърждаването на българщината и вярата, хаджи Вълчо простира неизчерпаемата си щедрост и върху скита “Черни вир” към Зографския манастир, където построява църквата “Рождество Богородично”, по късно отъждествявана със самия скит.

Хаджи Вълчо от Банско е един от първите възрожденски ктитори патриоти. Той, според думите на проф. Атанас Божков, е най-щедрият, най-големият дарител от епохата на българското възраждане, превърнал се в символ на ктиторството в името на националното пробуждане.

 
Бърза навигация : начало | община | история | туризъм | култура | събития | справочник | град Бургас

Copyright © 25-Dec-2007 The Municipality of Bansko. Site designed & maintained by Xenturia.com
Home