Municipality History Sports & tourism Culture & heritage Events Places to visit

Беседа за Банско
от Светла Барякова

Град Банско е сред онези български селища, на които съдбата е отредила да играят завидна роля в историческото развитие на нашия народ, особено в могъщия подем на нацията през епохата на Възраждането. Неговите достижения са неподвластни на неумолимия ход на годините. Те са в неповторимите къщи на банскалии с високи мурови порти и резбовани тавани, в архитектурата и изящните иконостаси на храмовете, в смелия рисунък на иконите, сътворени от местните зографи, защото тук минало и настояще се преплитат по един уникален и самобитен начин.

Историята на града е забулена далеч назад във вековете. Според многото легенди и предания, някои от които претендират за историческа достоверност, основаването на Банско се отнася след периода на турското нашествие (ХV - ХVІ в.). От тогава е и първото споменаване на Банско като централизирано селище в официален документ (турски регистър от 1576 г.). Преди това населението е живеело в няколко разпокъсани махали. Неяснотата в сведенията за развитието на региона през по-ранни епохи е запълнена донякъде от археологическите разкопки и проучвания. Находките са разнообразни и обхващат всички исторически периоди от праистория до античност и средновековие. Те показват, че банскалии не се показват в нашата история изневиделица, а имат своето вековно развитие. Днешният град е в центъра на "огърлица" от древни поселения и явно е възникнал от техни обитатели.

Близостта на гордата Пирин планина поражда дух на свободолюбие и широта на възгледите, създава хора независими и силни. В мрачните години на турското робство, Банско се оформя като крепост на българщината. В рамките на Османската империя, селището се е ползвало с правата на ограничена автономия.

Предприемчивостта на банскалии, стемежът им към новаторство са в основата на небивалия икономически и духовен подем на града в края на ХVІІ и ХVІІІ в. Оформя се богата класа от занаятчии и търговци, които пренасят стоки с кервани от Беломорието за Централна и Западна Европа, някои създават там свои кантори. Чрез тях достиженията на европейската материална и духовна култура навлизат в Банско и оказват благотворно влияние върху населението му. Мощният тласък в развитието на изкуството, книжнината, просветата, материалното замогване на местните жители, издигат пиринското селище до неговия апогей, отреждат му водеща роля в процесите за формиране и утвърждаване на българската нация. Неслучайно именно тук е роден родоначалника на българското Възраждане Паисий Хилендарски. Той написа своята малка, но велика по замисъл История славянобългарска и я размаха като факел в мрака на петвековното робство. Достоен негов следовник е друг велик син на Банско, патриархът на новобългарското образование Неофит Рилски. Всестранна е неговата дейност и огромни са заслугите му за духовното израстване на нашия народ и утвърждаването на българската национална идентичност.

Към края на ХVІІІ в. друг велик банскалия, Марко Везьов, предприема практически действия за въвеждането на нови педагогически методи. Той меценатствува издаването на буквар, изпреварил с 32 години известния като първи български буквар от този вид Рибен буквар.

Банско се включва активно в движението за народна просвета - едно от най-ярките проявления на нашето Възраждане. Още през 1838 г. в черковния двор е построено училищно помещение. Отначало обучението там е килийно, но през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. Десет години по-късно за нуждите на образованието в селището и с щедрата помощ на Марко Везьов е изградена нова удобна сграда, където разгръща своята дейност достойният преподавател на Неофит Рилски, учителят Никола Попфилипов.

Създаването и развитието на читалищата е типично български принос в балканското възраждане. Значението на тези институции за духовното израстване на народа ни е безспорно. Банскалии не изостават от това движение. През 1894 г. в Сарандевото кафене е създадено читалище "Селско почивка", което през 1908 г. прераства в читалище "Развитие". Неумолим деятел и новатор в това дело е учителят Ангел Балев.

Дейността на много видни и по-малко известни банскалии определя селището като влиятелен културно-просветен и книжовен център. Забележителен принос в тази насока има творчеството на братя Димитър и Костадин Молерови, чието най-значително достижение е сборникът "Народописни материали от Разложко", публикуван през 1954 г.

Натрупаните с вековете интелектуална мощ и нравствен потенциал съвсем естествено довеждат до изгряването на такъв велик поет като Никола Вапцаров.

Самобитният и вечно търсещ дух на банскалии, желанието да остане нещо за поколенията са пословични. Те са в основата на огромната дарителска дейност на Паисиевия брат Хаджи Вълчо. Много са родолюбивите дела, извършени от щедрата му ръка и продиктувани от прозорливия му ум. Същите подбуди тласкат банските чорбаджии да построят черква, достойна за селището им. Преминали през всички предпятствия, поставени от турската власт и през 1835 г. я издигнали - голяма, красива, величествена. Запретнал ръкави Уста Глигор Доюв и 15 години по-късно в черковния двор се извисила кулата-камбанария, в чийто строеж се включват всички банскалии. Неотделима част от нея е монтираният през 1866 г. часовник - небивало достижение на техническата наука - дело на самоукия майстор Тодор Хаджирадонов.

Вроденият усет към красивото и изящното движи изкусната ръка на Тома Вишанов Молера, оставил неповторими образци на възрожденската живопис в множество черкви и манастири. От неговия бунт срещу средновековните догми в иконописта в края на ХVІІІ в. се заражда Банската живописна школа, представена от ненадминати шедьоври, дело на поколения зографи.

В мрачните години на петвековното турско робство, Банско се прославя като гнездо на българския дух, огнище на вярата и националната свяст, където никога не е заспивала надеждата за избавление от поробителя. Тук всеки дом е крепост, всеки род е дал син или внук на СВОБОДАТА.

Признателната народна памет е запазила и до днес спомена за юначния Терзи Никола, дръзнал в далечната 1810 г. да се изправи срещу озверелите турски разбойници, предвождани от Шабан Гега. В притулена планинска местност, получила по-късно названието "Главите", насилниците до едни намерили смъртта си от малобройната дружина на младия банскалия. Така гордите пиринци мъстят за поруганата чест и потъпканото достойнство.

Четиридесет години по-късно друг бански първенец, кир Благо Тодев, покрива името си със слава, разгромявайки банда хайти в местността "Мозгьовица".

Разложката котловина остава настрани от най-масовата, най-героичната проява на освободителните борби - Априлското въстание. Независимо от това в Банско се извършва подготовка за бъдещия бунт. През м. март 1876 г. тук се създава революционен комитет под ръководството на Хаджи Кандит Дъгарадин, който развива широка дейност. Обстоятелствата оставят този край далеч от активните бойни действия, но турските репресии не го подминават. Насилията и жестокостите не сломяват духа на тукашните жители, а закаляват волята им за свобода, несъкрушена и от несправедливите клаузи на конгреса в Берлин. Ярко доказателство за това е последвалото Кресненско-разложко въстание. В отчаяната борба се включва почти цялото местно население. Начело на бунтовниците застава небезизвестният войвода от Тетевен Баньо Маринов. Народният устрем намира израз в установеното седемдневно "Разложко царство" с център Банско. След неуспешния край на въстанието се засилва турския терор над поробените българи, но народното движение за свобода и обединение набира нова скорост.

През 1896 г., при учителствуването на Гоце Делчев в Банско, градът става околийски център на ВМОРО и важно звено в конспиративната комитска мрежа. Банскалии имат решаващо участие в известната афера "Мис Стоун". Годините 1901 - 1903 са години на решително укрепване, сплотяване и израстване на революционния процес. Кулминационна точка в този процес е Илинденското въстание - най-величествения израз на народната решимост да счупи робските окови в Македония. Сред покритите със слава селища, участвали в тази епопея е и Банско. В кървавата и горда летопис на илинденските дни особено ярко се откроява героичния подвиг на местния учител Радон Тодев и неговата чета. Решени твърдо да отстояват позициите си, тези юнаци до един намират смъртта си в Годлевската планина.

Поредното поражение, поредното жертвоприношение пред олтара на свободата. Но непокорните пиринци прикътват искрицата на надеждата. Тази искра се разгорява в гърдите на юначните войводи и македоно-одринските опълченци, тя е част от великото зарево на свободата, огряла Банско на 5 октомври 1912 г. Избавлението идва с помощта на въоръжените юнаци на Христо Чернопеев и местните освободителни чети. Два дена по-късно един от големите български поети Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България.

Банско е град със завидно минало, достойно настояще и стабилно бъдеще, пренесъл, съхранил и доразвил самобитния и вечно търсещ бългаски дух през вековете.

 

Обратно в История на Банската община

Бърза навигация : начало | община | Dream Interpretation | Здраве | история | туризъм | култура | събития | справочник |
Copyright © 25-Dec-2007 The Municipality of Bansko. Site designed & maintained by Xenturia.com
Home